Моя е победата

Ще те сполетя – като участ.

Като самата неизбежност,

 която те очаква зад ъгъла.

Ще се подкосят коленете ти,

ще се строполиш на земята,

ще заровиш ръцете си в камъка

и ще ме молиш да спра,

да си отида…

Но знаеш – безпощадна съм.

Като времето.

Ще разпилея около теб шепа прах,

ще вплета в очите ти в нишки

и ще изтръгна дъха от гърдите ти.

Накрая ще отнема и тях –

спомените, които изпълват паметта ти.

Един по един ще ги изпивам,

ще избледняват в тишина.

А после – и ти ще си отидеш.

Поредният победен от Старостта!

Яница ХРИСТОВА