Героите падат в битката първи,
винаги първи!
Уморени –
от целия път,
от натежалите рамене,
с които влачат крилете си по паважа…
От разкървавените ръце,
с които са шили раните
по телата на приятелите си.
От подпухналите клепачи,
с които са възпирали сълзите си.
От всички думи,
които тежат все още в тях –
неизречени…
Героите биват победени –
винаги победени!
По следните им тръгват
след десетилетия лениви историци
и пишат летописи
на отминалия им в битки живот.
Търсят причината,
поради която героите
не са скланяли глава,
не са се примирявали
с един обикновен
живот,
не са създавали уютен дом
и многолюдно семейство,
не са заспивали като котки
до топлото огнище,
не са засищали глада си с наслада…
А винаги са искали нещо повече –
непонятно за всички защо и до днес.
Но героите в търсене умират –
винаги в търсене!
На онова тихо нещо,
което се крие отвъд хоризонта,
което се слива със залеза,
което буди с целувка деня,
което те изпълва със смисъл,
което има силите да се превърне
в твоята собствена съдба…
Героите знаят цената –
понякога заради търсенето…
няма кой накрая да те погребе…
Яница ХРИСТОВА
