Скитници

По покривите на къщите

се разхождат скитници,

изгубили представа за времето.

Броят звезди,

броят съдби,

събрани и разпилени

из улиците на този град.

Изглеждаме им малки

(от високото) –

като пионки от стара игра

със стари и забравени правила…

Смешни сме им навярно –

и аз, и ти:

как тръгваме един към друг,

спираме се, мълчим,

разминаваме се,

още преди да се срещнем…

Навярно се усмихват –

иронично и загадъчно –

и сигурно чертаят под звездите

картата на собствените ни пътища,

а ние наивно вярваме,

че това е Съдба… 

Яница ХРИСТОВА