Но като онази,
в която въздухът ухаеше на дъжд и свобода.
Когато небето беше лудо синьо,
а вятърът разнасяше из село
есенни листа с цвят на злато и на охра.
Искам да е онази есен –
преди да те срещна…
Преди кестените да се надвесват над мен
по тези булеварди, по които разхождам деня си
и се чудя накъде ли водят всички тези пътища…
Искам да е онази есен,
в която нищо друго не искам.
Защото си имам всичко:
дете съм;
у дома съм;
октомври е.
И джобовете ми са пълни с орехи…
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар