Харесвам в теб
различната ти гледна точка.
Хладният ти рационализъм.
Умереността,
с която говориш дори за поезия,
докато аз затъвам в метафори…
Харесвам в теб
търпението, с което ме окуражаваш.
Тихите ти стъпки,
с които се движиш в кухнята до мен,
докато аз пека нещо във фурната
и се чудя
дали ще се получи,
или не.
Харесвам в теб
това, че не чертаеш планове за бъдещето.
Ти просто знаеш.
Знаеш какво ще се случи утре,
защото знаеш какво избираш сега.
И изборът ти винаги е правилен.
Харесвам в теб,
че знаеш,
че избрал си мен.
И това ти е напълно достатъчно…
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар