Посоки

Любовта не бива

да те превръща в просяк –

да стоиш с наведена глава,

да протягаш ръка за милостиня

и да чакаш благоволението на някого…

Любовта трябва да е сила!

Да те кара да вървиш гордо изправен –

като герой, измерващ с поглед хоризонта.

И всяка сутрин да се събуждаш

наелектризиран,

зареден с енергия

и жажда за живот…

Защото любовта или идва сама…

Или не идва никога…

От посоката,

в която гледаш.

От точката,

която се превръща в твоя ос,

върху която чертаеш

окръжността

 на собствения си живот…

Докато забравяш,

че светът е изумителен –

не се простира само

от Изток до Запад,

не се рамкира с граници…

И посоките му са като нюанси –

изкривиш ли малко градуса,

се озоваваш на съвсем различно място…

До съвсем различни хора.

Но любовта не е геометрия.

И география не е.

Любовта е онова знание,

което все повече ми доказва,

че най-искрената нежност

се появява

 и

 умира

при това постоянно разминаване

между

 теб

 и

 мен…

Яница ХРИСТОВА