Гледаме
към историята
като
през обектива на стар
фотоапарат.
И
странно се заплитат нишките,
а
преди кулминацията
ще
излезе,
че
там, където е бяло,
с
тъмни цветове
ще се обагри снимката.
Как
да съм сигурна,
че
спомените ми ще останат такива,
каквато
е била реалността?
И
това, което ще окача в рамка,
няма
да е просто поредната
изпълнена
с живот лъжа?
Понякога
не се ли питаш
колко
време живеят мечтите?
Как
ги забравяме,
как
ги погребваме,
как
ги обричаме на несбъдване…
Виждам
бръчицата на челото ти –
замисляш
се…
Остави.
Подготвила
съм апарата за снимка,
погледни
към обектива и се усмихни…
Фокусирала
съм те.
А
зад теб ми се струва,
че
градът е населен само с призраци…
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар