Ю Лин стоеше смутено пред огледалото в лекарския кабинет и оглеждаше
крехкото си голо тяло, осеяно с безброй сини прекъснати линии, фино
нанесени с маркер от професионалната ръка на пластичния хирург. Отстъпи
крачка назад, завъртя се. Опитваше да си представи каква ще бъде след
процедурата, как ли ще изглежда, как ли ще се чувства.
– Имате колебания ли, Ю Лин? – попита доктор Фредерик и в гласа му се
усещаше подкупваща топлота, на която малко жени биха могли да устоят. –
Знам, че е трудно да се сбогувате със старата си същност, но мога да ви
гарантирам, че това чувство ще изчезне, когато се огледате следващия
път и откриете, че сте съвършена.
Ю Лин наметна набързо върху себе си тънката болнична престилка, която
скри тесните ѝ рамене и скромните пропорции, с които природата бе
дарила физиката ѝ.
– Никога не съм била по-сигурна в нещо, докторе! – отвърна жената и седна на кушетката пред бюрото на лекаря.
– Радвам се да го чуя. – Докторът се облегна спокойно назад в
креслото си. – Но преди да продължим, скъпа Ю Лин, се налага да обсъдим
финансовия фактор. Знаете, че манипулацията е нова, последен връх в
пластичната индустрия. Ефектът е поразителен и за това цената е
оправдано висока. Ще може ли една… – Фредерик погледна картона на
пациентката пред себе си – …преподавателка по астрофизика да си позволи
тези двеста хиляди?
Ю Лин знаеше отговора много добре. Беше „не”. Заплата ѝ като доцент
по астрофизика в университета не надвишаваше четирицифрена сума за
година. Но след Третата световна война, която направи съотношението
между жените и мъжете 2:1, банките отпускаха смели заеми на жените като
нея.
– Одобрена съм за кредит – каза тя. – От банката вярват, че това е
добра инвестиция. Защото бъдещето на красавиците е подсигурено, богати
господа имат грижата за него, нали, докторе? Вижте, дълги години отлагах
идването си в клиника от вашия ранг… Може би съм закъсняла, но, искам
да вярвам, заслужавам най-доброто за себе си.
– Винаги съм казвал, че стремежът към съвършенство, независимо от възрастта, може да е само похвален!
– Какво следва от тук нататък, докторе? – Ю Лин се усмихна смутено.
– Само хубави неща за вас, надявам се – разкри перлена редица бели
зъби докторът. – Няма да има скалпели, няма да има рани, няма да има
рязане и шиене. Ние, пластичните виртуози днес, много добре знаем, че
хората не са животни и подобно отношение не им приляга. Всичко ще
започне с една инжекция. С едно бодване на кожата. Ще инжектираме в
тялото ви синтетично модифицирани вещества, които ще променят вашата
ДНК. Ще намерим онзи ген, който отговаря за това да изправим носа ви, ще
продължим с разширяването на очите, ще заличим азиатските ви корени и
ще ви направим част от така популярния европейски тип А (вижте в каталога ни).
Серумът ще изпъне кожата ви, ще подхрани косата ви, ще стопи излишните
мазнини там, където не стоят добре, но ще увеличи бюста ви. Буквално
пред нас няма нищо невъзможно! Науката е достигнала невероятни висини.
Разполагаме със силата да пренастроим вътрешния ви код и да ви направим
нов човек! Прекрасен, красив човек! А знаете ли кое е най-хубавото?
Пренаписаният ви генетичен код се запазва и се мултиплицира в децата ви!
Инвестицията ви няма да е напразна. Ще гарантирате на наследниците си
красиво бъдеще, шанс за реализация… или иначе казано, ще им спестите
посещението при нас. – Фредерик се засмя и смехът му се отрази в
елегантните мебели на кабинета му, рикошира в огледалото и отекна в ума
на уплашената пациентка като камбанен звън след религиозна благословия.
Ю Лин потъна в този смях. Усещаше, че с лъкатушещите вибрации на
гласа на доктора светът ѝ се пренарежда, докато в нея се редуваха всички
събрани страхове и мечти до момента.
– Доктор Фредерик, бих искала да ви попитам още нещо – присети се
пациентката, а пластичният виртуоз я загледа с очакване. – Дали ще
можете да промените ръста ми? Винаги съм си мечтала за едни 15-20
сантиметра повече. Ще ми се да мога да облека къса рокля и бедрата ми да
изглеждат просто безкрайни… Разбирате ли ме?
– Идеално ви разбирам, Ю Лин. – По лицето на Фредерик се разходи
сянка на сериозност. – Не бих ви препоръчал точно тази манипулация, но
щом го желаете, няма проблем. Само трябва да ви предупредя, че промяната
на костната структура е особено болезнена. Все пак това означава да ви
порасне кост! Бъдете подготвена с няколко стотачки за обезболяващи…
Пациентката кимна с разбиране. Лекарят отбеляза желанието в картона ѝ
пред себе си. Часовникът над бюрото му монотонно отброяваше минутите. Ю
Лин не го изпускаше от поглед. Знаеше, че прегледът върви към края си –
след няколко мига тя щеше да си тръгне, а след това всичко щеше да бъде
различно.
– Може ли един личен въпрос, Ю Лин? – Фредерик върна вниманието на
пациентката от часовника към себе си. – Какво ви накара да ме потърсите?
В съзнанието на Ю Лин изплува спомен. От съвсем скоро: от семинара
миналата седмица, посветен на предстоящата колонизация на Марс. Ю Лин
участваше с доклад, събрал в себе си цялата база данни от дългогодишните
ѝ проучвания. Тя беше готова да гарантира с живота си, ако се наложи,
че никой никога не е подготвял по-щателно представен доклад по темата.
Научният работник в нея вярваше, че този труд е епохален – че ще извиси
астрофизиката до нови върхове и ще изпише името ѝ със златни букви в
учебниците за идните поколения.
И вероятно точно така щеше да се случи, ако млада преподавателка от
Южния университет – атрактивна блондинка, класически европейски тип Б –
не беше обсебила вниманието на мъжката част от екипа. Ю Лин, прекарала
целия си живот сред книги и книжни плъхове, наивно вярваше, че в сфера
като нейната важен преди всичко е интелектът, не формата, в която е
поднесен.
– Какво да ви кажа, докторе… Една колежка от Южния университет видя,
че съм разстроена и ми даде вашата визитка. Тогава осъзнах, че трябва да
направя нещо с бъдещето си, че го дължа на себе си. Защото няма
значение колко съм умна, колко големи възможности имам… винаги и преди
всичко хората, мъжете, светът!, ще пожелаят да чуят мнението на една красива жена…
Фредерик си позволи няколко секунди тишина. Мълчаливо наблюдаваше
сериозната Ю Лин. Даваше си сметка, че тя отдавна е спряла да говори и
очаква той да каже нещо. Но той се скри зад тишината си като зад щит.
Потропа замислено с пръсти по бюрото си. Стана и си позволи нещо, което
рядко си позволяваше – напусна професионалния етикет.
Фредерик застана пред Ю Лин, хвана я за ръка, изправи я пред
огледалото, свали с един замах болничната ѝ престилка, застана зад нея и
вдигна с длан брадичката ѝ – така че да впери поглед точно напред, в
огледалото, което отразяваше и двама им.
– Виж тези тъжни кафяви очи, Ю Лин (скоро ще бъдат сини)! Но хубаво запомни това, което виждаш… Защото никога повече няма да се чувстваш по същия начин! Обещавам ти!
Ю Лин трепереше. Няколко сълзи се стекоха по кожата на лицето ѝ и оставиха мокри вадички по пътя си.
– Преди време, преди много-много време, малка Ю Лин, поетите са
говорели с възторг за нещо, което са наричали Душа. Днес никой не вярва в
душата. Поетите са вярвали, че само в нея има смисъл. Смятали са, че тя
не е изписана по лицето, по изящните гънки на тялото, по съвършената
кожа и перфектни къдрици. Поетите са говорели, че вътрешната красота
виждат само най-големите късметлии. Онези, които имат очи на обичащ
човек… После са дошли други времена, Ю Лин. Краят на 21 век е бил
определящ. Третата световна война е разрушила устоите на познатия свят.
Дошла е нашата ера. Тя се базира на синтетика, на божествени идеали,
въплътени в кумири. Излъскана визия, поднесена с блясък и разкош, ето
кое продава. Днес е важно всичко да се продава. Личността не е
изключение. Личност без добра, подбрана опаковка нищо не струва. Някои
жени, като теб, се съпротивляват дълго на тази мисъл. Но накрая падат
победени… от нашите билбордове в града, от нашите списания, от нашите
комерсиални клипове… От всичко онова, което цели да ви внуши, че сте
несъвършени. Недостатъчни. Защото е точно така, Ю Лин! Но ние, аз и
колегите от моя бранш, можем да променим това. Имаме силата да го
направим! Просто трябва да оставите собствената си воля настрани, да се
отпуснете в ръцете ни и да ни вярвате безрезервно. Аз – Фредерик извърна
лицето ѝ към своето – мога да извадя твоята вътрешна красота на показ, Ю
Лин!
Пациентката премигна няколко пъти. Сълзите секнаха. Тя събра сили за усмивка.
– Кога започваме, докторе?
– Още сега! Само да проверя дали банковият превод е пристигнал в
сметката на болницата… – Фредерик отстъпи назад. Погледна за последно
замисленото и замечтано отражение на Ю Лин в огледалото. Излезе
самодоволно от кабинета си и я остави сама.
Ю Лин се доближи още стъпка до огледалото. Прекара пръсти по лика си и
се опита да изглежда самоуверена. Скоро щеше да започне промяната. След
инжекцията ДНК-то ѝ щеше да промени структурата си. Нямаше да стане за
един ден, тя знаеше. Но с всеки изминал ден, месец след месец, до края
на годината от огледалото щеше да я гледа неустоима красавица, част от
популярния европейски тип А. С всеки изминал ден тя щеше да се променя.
Щяха да се появят и обожатели, фенове, спонсори… Щеше да изплати
кредита, да подреди живота си, да се радва на целия лукс, който светът е
готов да даде на една красива жена.
Красива жена… Ю Лин се засмя искрено при тази мисъл.
Защото – както доктор Фредерик обеща – скоро целият свят ще види собствената ѝ вътрешна красота…
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар