Deja vu

Дежа вю!
Преследва ме от вчера...
На различни места в града срещам един и същ човек, който много ми напомня на друг, когото познавах някога преди, отдавна, в едно друго време. И все си мисля, че точно времето ни е променило - мен, него... и вече нищо не е същото. Всъщност то наистина НЕ Е... Но може би, все пак, колкото и да е различно това Днес и Сега, с което разполагаме, една част от нас винаги остава влюбена - в онова Преди. Заради спомените, предполагам. И заради това, че времето може да промени хората, но не и спомените им...
(е, понякога ги кара да забравят... но това е съвсем друга тема ;) )

Яница ХРИСТОВА