Когато се събудих днес, въздухът ухаеше като през май - не на цветя, не на люляк, а на... пробуждане, на пролет.
После излезе вятър - свирещ из клоните, фучащ, предвещаващ буря. Типична лятна буря.
Сега небето е надвиснало - сиво и тежко, мрачно и дълбоко като безкрая. Такова е небето на есен - когато валят проливните дъждове и слънцето по цели дни се крие зад тежките облаци...
А всъщност днес е трети февруари. Някога се смяташе, че това е ден в разгара на зимата. Някога... когато все още имаше граница между сезоните...
После излезе вятър - свирещ из клоните, фучащ, предвещаващ буря. Типична лятна буря.
Сега небето е надвиснало - сиво и тежко, мрачно и дълбоко като безкрая. Такова е небето на есен - когато валят проливните дъждове и слънцето по цели дни се крие зад тежките облаци...
А всъщност днес е трети февруари. Някога се смяташе, че това е ден в разгара на зимата. Някога... когато все още имаше граница между сезоните...
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар