Улицата на занаятите

Или Самоводската чаршия. Както ви е по-удобно.  

Денят – 6 февруари. Без сняг, без студ, без усещане за зима. Небето – надвиснало и тежко, все едно отново е есен. Въздухът – труден за дишане, натежал от влага и от похлупилите го облаци. Но все пак… топло за сезона и идеално за туристически обиколки. 

            Самоводската чаршия във Велико Търново е място, съхранило една много специфична атмосфера в себе си. Не знам колко точно стотици туристи от цял свят на година минават от тук. Е, сега в ролята на турист ще бъда и аз. Въпреки че не е, като да не съм минавала от там и преди. Не е, като да не знам какво да очаквам… На пръв поглед всичко е ясно – павилиончета, пресъздаващи колорита и духа на отминалото време, на онова, което е било Преди, изпъстрени със звънки имена като”Шекерджийница”, „Бакалия”, „Медникар”, „Грънчарница”… А като надникнеш през прозорчетата, от вътре те гледат цял куп странни и любопитни вещи, които те изкушават да влезеш, да ги пипнеш, че дори и да ги купиш и да си отнесеш у дома… Това е ясно, да. Така долу-горе изглежда Улицата на занаятите в очите на туристите. Е, моята Самоводска чаршия е малко по-различна. Особено днес…

             Може би защото бях с изострени сетива и рецептори. Защото всяка среща с този град означава много за мен, особено когато знам, че всеки допир с него е почти за последно и за това го ценя допълнително, изключително много…

            Първо ще започна с оттенъците, които предава ходенето из Улицата на занаятите с леки, спортни обувки, с тънки подметки. Сещам се за Сам Ваймс – герой от книгите на Тери Пратчет, който „вижда” с обувките си и вярва, че добрите обувки сами научават пътя и в даден момент могат да те отведат до неподозирани за теб места. Е, не знам дали е точно така, но в случая със Самоводската чаршия удобните обувки са си чисто предимство. Защото улицата е автентично старовремска – застлана с павета или просто загладени, но и ръбести камъни. Когато подметката ти е по-тънка, усещаш всеки камък, по който стъпваш, всяка неравност. И това усещане изостря сензитивността ти, изостря чувствителността ти… и те кара да се питаш – кой още е минавал по тези камъни?, кой преди мен?, каква е била съдбата и животът му?... А тези въпроси отключват въображението и му дават безгранична свобода… да създава невероятни истории…

            Ако вече сме изяснили ролята на подходящите обувки, ще преминем към следващия акцент – зрението. Очите тук могат да бъдат щедро наградени с разнообразие от цветове и форми, на стоки от и за бита, антикварни или сувенирни вещи. От всякакви дреболии и истински съкровища, направени ръчно от майстори-занаятчии. От неща, които със сигурност са български! Но… това е от онези моменти, които са „ясни” и „познати”. За това ще обърна внимание на друго… на онези павилиони, които вече не работят. За жалост, имаше и такива днес на Самоводската чаршия. И вероятно не са отваряли врати от много-много време. Но въпреки това… надникнете през запрашените им прозорчетата. Вероятно ще видите застинали недовършени картини, дърворезби или кой знае още какво, потънало в прах. И забрава. Но точно това застинало време, там, през запрашените прозорчета, като че ли най-автентично пресъздава това, което е било Преди… И помага за съпоставката с това, което е Сега…

            (Тук съвсем съзнателно пропускам слуха като сетиво – защото имах късмета, и може би рядката случайност, да се разхождам из Улицата на занаятите в ден, в който нямаше почти никого. Ще пропусна и вкуса, може би за жалост, но Самоводската чаршия със сигурност има нестандартни кулинарни предизвикателства, които да предложи за всеки, желаещ да ги опита…)

            За това сега ще се спра на директно на друг момент, който е много важен за туриста… А именно – фотоапаратът! Фотоапаратът трябва да е винаги зареден и под ръка, винаги в бойна готовност. Гледката си струва да се запечата (а на пролет е още по-хубаво тук!). Гарантирам, че зад всеки ъгъл изскача по още нещо, което би било интересно да се увековечи… А и тук има изненадващо богато разнообразие от живи, улични, по всяка вероятност бездомни котки, които с готовност биха заели поза на модел за някоя-друга снимка… Е, някой не с особена готовност, но пък си е истинско приключение да си догоните и щракнете набелязаната котка-беглец…

            Не случайно съм избрала последният ми акцент да бъде… обонянието. Което може би ви звучи много странно. И вероятно е. Преди да обясня обаче защо, ще споделя, че днес четох една изключително увлекателна статия за ароматите – а именно, че е научно доказано вече как силата на различни ухания събужда специални центрове в мозъка, който пък от своя страна създават специални кодове, които пък от своя страна имат връзка със спомените… И се стига до момента, в който спомените ни, провокирани и събудени от аромати, са по-силни и ярки от всички останали спомени… (между другото – винаги съм била сигурна в това, от личен опит!) А сега – да се върнем към Самоводската чаршия в този зимен ден, с есенен привкус. За да разберете защо съм се спряла на обонянието, може би трябва да ви кажа, че Улицата на занаятите всъщност е доста тясна. Тясна, колкото… една въздишка. А сградите са високи. И въпреки че под тази улица има друга, оживена, със заведения, магазини и автомобилен трафик, то тук въздухът е различен. Бих казала – леко старовремски също. Но (е, поне днес, де) не и неприятен. Някак откъснат от града, от градския начин на живот и замърсяване. Днес и тук усетих уникални комбинации от аромати – напомняха на… нещо вкусно; нещо, което любим човек готви само за теб; нещо, което е у дома или пък баба ти на село ти приготвя през лятната ваканция (ако си от тези късметлии, които имат от този тип баби); нещо, което ти е познато… още от както си бил дете; нещо, което си усещал, когато майка ти или някоя комшийка е приготвяла зимнина в някой топъл ден и все едно е затваряла част от лятото във всеки буркан с лютеница… Нещо живо. Уютно. Сладко, а в същото време – и с много подправки! Нещо… вълшебно. И ще спра да тук – защото за аромати е трудно да се говори. Всеки трябва сам да ги усети.

            И, за финал, Самоводската чаршия по принцип е маркирана като една улица в туристическите маршрути. Но ако притежавате авантюристичен дух – кривнете малко извън очертанията й. Там ще откриете още куп малки улички, всяка със свой собствен чар и уникален дух. Дори аз бях изненадана, че са толкова много! И ми се прииска да мина по всяка една! А времето – никога не стига, никога не е достатъчно… И не забравяйте – Улицата на занаятите не е само това, което е, тя е това, което сте склонни да видите и усетите… И Търново не е това, което е… Търново е много повече!

Яница ХРИСТОВА