сряда, 5 юни 2013 г.

Отвъд страха



Когато те е страх,
облаци сякаш скриват звездите...
И тъмнината се сгъстява около теб,
сенките плъзват из града
и сърцето ти, уплашено, препуска...
Без да вижда път,
 без да вижда изход...
Когато те е страх,
заключваш всички врати
и оставаш сам...
Зазидваш се
и чакаш –
 да отминат кошмарите...
Но не знаеш ли –
Те заживяват в мига,
в който ключа изщрака...
Защото точно Те държат ръката ти,
когато го превърташ...
Когато те е страх,
светът не смее да се доближи до теб –
за да не избягаш...
И изчаква – да отмине малко време,
отново дъх да си поемеш...
За да ти даде всички закъснели подаръци,
за които тайно, отвъд страха си, си мечтал...

Яница ХРИСТОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар