Отвъд страха

Когато те е страх,

облаци сякаш скриват звездите...

И тъмнината се сгъстява около теб,

сенките плъзват из града

и сърцето ти, уплашено, препуска...

Без да вижда път,

 без да вижда изход...

Когато те е страх,

заключваш всички врати

и оставаш сам...

Зазидваш се

и чакаш –

 да отминат кошмарите...

Но не знаеш ли –

Те заживяват в мига,

в който ключа изщрака...

Защото точно Те държат ръката ти,

когато го превърташ...

Когато те е страх,

светът не смее да се доближи до теб –

за да не избягаш...

И изчаква – да отмине малко време,

отново дъх да си поемеш...

За да ти даде всички закъснели подаръци,

за които тайно, отвъд страха си, си мечтал...

Яница ХРИСТОВА