Копнежът
за "чиста и свята република" у нас като че ли така и не се превърна в
истина... Особено пък сега, когато повече от половин година тези, които
управляват народа, с упорито мълчание отказват да се вслушат в исканията
му...
Повечето революции днес са тихи, индивидуални. За тях не се тръби из всички медии, не се издигат лозунги и не се изнасят гръмки речи. Тези революции са ежедневни - главни участници в тях са родителите, които се опитват всячески да подарят на децата си бъдеще, без да ги лишават от настояще; пенсионерите, които с някаква почти акробатична прецизност разпределят пенсията си така, че да могат хем да си купят всички лекарства, хем да си платят тока, пък накрая - да преживеят някак си с това, което остане /ако въобще остане нещо/; студентите, които са разпънати на кръст между образованието, работата /почти по подразбиране не според квалификацията им/ и шепотът на емиграцията, който изпълва постепенно сънищата, дните, а накрая и мечите им...
А за шумните революции днес... Онези, които помагат на журналистите да запълнят медийното съдържание на вестниците и емисиите си... О, с тях човек трябва да бъде изключително внимателен - защото хубаво трябва да гледа какво прозира отвъд тях... Защото истината днес е променлива величина, в пряка зависимост от думата "интерес". Нечий интерес.
А идеалите? Съвременните идеалисти са всепризнати от по-голямата част обществото, което предпочита да заглуши съвестта си с хипнотизиращ поп-фолк ритъм, за пълни особняци, движещи се съвсем по ръба на това да се превърнат в аутсайдери. Неразбрани. Защото в практика се е превърнало с идеалите днес да се търгува. Евтино. По-евтино отколкото с кило домати на пазара. И то български домати, че вносните са скъпи...
А свободата? Кой има време днес да се бори за свобода - за правото да има вяра в нещо стойностно, да бъде себе си, да следва принципите си, когато е преследван от сметки, задължения, заеми, отговорности... оцеляване... Не.Не. Свободата днес не съществува. Тя се продава... на безценица, по-евтино и от идеалите дори...
Повечето революции днес са тихи, индивидуални. За тях не се тръби из всички медии, не се издигат лозунги и не се изнасят гръмки речи. Тези революции са ежедневни - главни участници в тях са родителите, които се опитват всячески да подарят на децата си бъдеще, без да ги лишават от настояще; пенсионерите, които с някаква почти акробатична прецизност разпределят пенсията си така, че да могат хем да си купят всички лекарства, хем да си платят тока, пък накрая - да преживеят някак си с това, което остане /ако въобще остане нещо/; студентите, които са разпънати на кръст между образованието, работата /почти по подразбиране не според квалификацията им/ и шепотът на емиграцията, който изпълва постепенно сънищата, дните, а накрая и мечите им...
А за шумните революции днес... Онези, които помагат на журналистите да запълнят медийното съдържание на вестниците и емисиите си... О, с тях човек трябва да бъде изключително внимателен - защото хубаво трябва да гледа какво прозира отвъд тях... Защото истината днес е променлива величина, в пряка зависимост от думата "интерес". Нечий интерес.
А идеалите? Съвременните идеалисти са всепризнати от по-голямата част обществото, което предпочита да заглуши съвестта си с хипнотизиращ поп-фолк ритъм, за пълни особняци, движещи се съвсем по ръба на това да се превърнат в аутсайдери. Неразбрани. Защото в практика се е превърнало с идеалите днес да се търгува. Евтино. По-евтино отколкото с кило домати на пазара. И то български домати, че вносните са скъпи...
А свободата? Кой има време днес да се бори за свобода - за правото да има вяра в нещо стойностно, да бъде себе си, да следва принципите си, когато е преследван от сметки, задължения, заеми, отговорности... оцеляване... Не.Не. Свободата днес не съществува. Тя се продава... на безценица, по-евтино и от идеалите дори...
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар