Детство

Вярвахме като деца,
че няма как да дойдат мрачни дни...
Че бурите идват и отмиват,
а след тях времето притихва,
приканвайки ни към игри...
Вярвахме, че сенките на облаците
са просто шанс да опознаеш сивотата,
но отвъд тях пак слънце блести
и всичко си е същото -
каквото е било винаги преди...
Вярвахме, че сме толкова големи,
че стига само да протегнем ръце,
за да докоснем звездите...
Че луната може да се заплете в косите ни
и сигурно се усмихва, след като заспим...
Вярвахме... че светът е до колене,
както се пее в старите песни,
че е пълен с възможности
и е всъщност щуро приключение...
Вярвахме, че имаме крепост -
там, в сърцето на планината,
където домът ни пазеше от всичко лошо...
А приказките ставаха истина,
стига да повярваш в тях...
Вярвахме... Преди.
Преди да пораснем
и да изгубим най-истинската част от себе си.
Преди бурите да ни връхлетят,
а слънцето да избяга в безкрая...
Преди да завали...
и вятърът да отвее спомените ни...
Преди да се разрушат крепостите,
а под руините да остане детството ни...

Яница ХРИСТОВА