Пътища

Хиляди пътища има,

и всички ме водят към теб.

В някакво минало сиво –

един позабравен силует…

Любов е сигурно – ще си помисли някой.

Ще се усмихна вяло в този миг:

нима е нормално да обичаш някого,

когото само споменът е съхранил?

След това ще се върна към нишките,

които сплитат душите ни.

Към онази невидима сила,

която ни белязва завинаги.

Съдба е – ако вярваш в нея.

Онази, която свързва и дели.

Избор е – ще ти отвърна.

Ти решаваш накъде да вървиш…

Но в спомените си оставаш същия.

Оставам същата и аз.

Две деца, улавящи с поглед безкрая,

хванали се за ръце, потънали в захлас…

Яница ХРИСТОВА