Париж

Разстила се в краката ми,

облян от светлини.

И там – в крайните квартали –

все онази цигулка ехти…

Подканя стъпките ти по паветата

да се слеят с ритъма на този град,

да се превърнат в история…

Картичките винаги са в охра,

потъмнели в приятен ретро фон,

Все едно, че епохите се разминават,

докато ти все още си в Париж

и все още търсиш лика си в Сена,

набразден от повея на вятъра.

Времето е странно мрачно.

Навярно ще вали.

Казват, че това е нормално –

идва есен дори и в Париж…

…И когато самолетът отлети,

времето пак ще потече.

Ще се върнеш, откъдето идваш.

Но картичките в джоба ти

винаги ще имат силата да те връщат –

там, където историята танцува

върху паветата под краката ти…

Яница ХРИСТОВА