Хората вършат странни неща, когато са в пубертета...
Предполагам, че и аз не съм изключение. Ако се чудите какво е това обаче, значи
не се познаваме от дълго време... Защото това са Тефтерите! Старите ми приятели
знаят за тях, виждали са ги, разглеждали са ги, носили са ги, чели са ги, обогатявали
са ги с остроумие и нагледен материал... В тях си записвах разни неща от
книгите, които четях, от филмите, които гледах, от хората, с които общувах.
Мъдри мисли, цитати, закачливи изречения... какво ли не! Особено голямо място
имат цитатите от книги – всъщност то от там се почна. И до днес не знам защо.
Може би защото повечето издания, които четях, бяха от библиотеката, а на мен
все ми се искаше да задържа по нещичко от тях само за себе си преди да ги
върна... Сега се чудя само защо съм спряла поредицата само до третия Тефтер! И
дали да не започна пак? Не съм предполагала, че някой ден ще влязат в употреба,
но ето, че и това е възможно...
Онзи ден, когато една приятелка разбра, че се ровя отново в
тях, ми каза да внимавам какво ще открия... Но вече беше късно. Между
страниците надзърташе едно старо мое Аз, детенце още, което така ужасно ми
липсва днес!
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар