„Младостта на магьосника”

– хумор, духовност, суеверия, израстване и политика

в една страхотна комбинация!

            Познанството ми с Евгений Лукин датира от един далечен час по литература в училище, който по някаква необяснима случайност карахме в кабинета по информатика. И тъй като бях приключила със задачите си по-рано от останалите, имах свободата да се поровя из виртуалното пространство. Тогава някак, не помня вече как, попаднах на разказа „В страната на залязващото слънце” (говорила съм за него ето ТУК). Помня как се смях със сълзи на очи тогава и как честичко се сещах, и всъщност още се сещам, за него. И понякога си го препрочитам – ей-така, за чисто удоволствие.

            За това и в момента с огромна радост пиша за Лукин и за книгата му, преведена на български. След като научих, че „Младостта на магьосника” се подвизава на нашия пазар и превъзмогнах еуфорията си, усетих как изданието се превръща в гъделичкащо изкушение за мен, още преди да стане част от библиотеката ми. Споменът за това как се прокрадвах из рафтовете на една от най-големите книжарници в столицата, добирайки се до реда с фантастика и вкопчвайки се в книжката с нетърпение, за да се превърна в най-усмихнатия (да не кажа най-нахиления) посетител... няма да забравя никога. Особено след като прочетох абзаца, в който за една от героините – яка и кокалеста руска дама, тръгнала да вразумява изневеряващия си съпруг - се казваше, че явно е създадена от ребро не на мъж, а на радиатор за парно... Та точно тогава реших, че е по-добре да не чета тази книга на обществени места, ами да изчакам да си я купя и да си я чета вкъщи, за да мога да си се смея на спокойствие...

            Всъщност „Младостта на магьосника” е роман, съставен от разкази, които проследяват приключенията на чаровния Глеб Портнягин – младеж, прекарал известно време в затвора за опит за грабеж на склад, понастоящем чирак на талантливия, но стар и с особен темперамент магьосник Ефрем Нехорошев. Двамата приемат ежедневно изстрадали клиенти, които имат проблеми от разнообразно естество. Магьосник и ученик търсят решения за тях и понякога резултатът е крайно неочакван. Действието се развива в едно особено съвремие, в една отдалечена руска провинция, в която съжителстват модерно нововъведение като Интернет, заедно с вековни суеверия, религия и магия, езотерика и препратки към политическата реалност и минало на страната. На места иронията е така напластена, че не съм сигурна до каква степен читателят е наясно с това, което е прочел, дали го е разбрал правилно, или не, и дали в крайна сметка това има някакво значение? Защото перото на Лукин е перо на майстор-разказвач, така че на което и ниво от историята му някой да се спре, все ще открие нещо за себе си. Впечатлена съм, отново!, от начина, по който са представени историите, от ерудицията на Лукин, от преплитането на нашия свят, който е реален и е тук, и  на необятните духовни светове... Иска ми се да ви кажа и че „Младостта на магьосника” е книга, която има силата да те изпрати на пътешествие – в което да израснеш, заедно с Глеб, докато го наблюдаваш как той се превръща в магьосник, а ти отнасяш частица смях, намигване към ежедневните битовизми и една огромна доза „Защо пък не?” за всичко онова, което е по-мащабно от възприятията ни...

            Благодаря ти, Евгений Лукин! Благодаря Ви, „Колибри”! Очаквам следващата Лукин-ова книга на родна земя – независимо кога, просто се надявам да е скоро!

Яница ХРИСТОВА