В дебрите на Интернет можеш да попаднеш на какво ли не - както в положителния, така и в отрицателния смисъл на това изказване... Някои от най-точните попадения при мен - свързани най-често с поредица случайности - са тези разкази, за които... няма какво да кажа, защото те достатъчно красноречиво гороворят сами за себе си. Някои от тях са на известни вече автори, други - на имена, за които вероятно тепърва ще слушаме доста...
За сега ще се огранича и ще ви представя четири разказа и едно стихотворение - към тях се връщам най-често, защото ме карат да мисля и да съпреживявам миговете... и като цяло да се чувствам добре като техен читател :)
1) "В страната на залязващото слънце" - Евгений Лукин
Един невероятен разказ, изпълнен с много хумор и една съвсем неутопична работохолизирана препратка към бъдещето...
Един невероятен разказ, изпълнен с много хумор и една съвсем неутопична работохолизирана препратка към бъдещето...
Можете да го прочетете ето ТУК .
2) "Агенция "Среден пръст"" - Стефан Бонев
Разказ, отличен със специална награда... То всъщност си го пише под самия разказ, де :) Много... интересна идея... Лятото говорих за него на едно приятелско събиране поне 15 минути сигурно... а го бях чела поне преди година... Но как да го забрави човек?!
Можете за го прочетете ето ТУК .
3) "Гърненце с мерудийка" - Габриела Влахова
Този разказ е... просто мил, ужасно мил и разхождащ те във времето - мен лично ме препрати към собственото ми детство...
Можете да го прочетете ето ТУК .
4) "Закъснелият дар" - Георги Господинов
О... просто две думи - Георги Господинов! Това е напълно достатъчно...
Можете да прочетете разказа ето ТУК .
И... едно стихотворение.
Което имах щастието да чуя изрецитирано на първото награждаване на литературен конкурс, на което присъствах. Тогава Париж бе все още много далечна идея (за разлика от сега... но за това ще разказвам друг път)... Но стихотворението е толкова истинско, толкова... колкото и аз си представям онзи, моя си Париж, че не мога да го забравя - дори след тези отминали години...
5) "Онзи наш Париж" - Екатерина Карабашева
Можете да го прочетете ето ТУК .
Няма коментари:
Публикуване на коментар