петък, 8 март 2013 г.

Осмомартенска история

Малшанс.
История на баба от автобуса:
"- Честит празник!
- Честит празник! Тъкмо днес се канех да се глася, да се обличам... Сутринта ставам, отварям гардероба... ключът заяде, счупи се и не можах..."
Беше много тъжна...
Е, не беше без дрехи...
 Но бабите са нещо много интересно - има различни видове и подвидове. От доста време ги наблюдавам много внимателно... А тази баба от днес... накара ме да мисля, че с годините, след като ежедневието вече е станало монотонно, започваш с нетърпение да очакваш разни поводи, за да се почувстваш отново себе си - този, който помниш, че някога (преди да остарееш така безвъзвратно) си бил... И като си помисля колко ли време е чакала да дойде този пусти 8-ми март, та да си облече хубавите дрехи и с тях да слезе до пазара, за да си върне поне за миг предишното самочувствие и женствеността... И накрая, в последния момент, тази възможност така нагло да се изплъзне под носа й... оставяйки след себе си разочарование и търсене на следващ нов повод... 
Мисля, че и аз на нейно място щях да съм съкрушена... Или щях още като се прибера да разбия ключалката на гардероба, да се издокарам и да направя един тигел из махалата със старото колие от перли (примерно)... 
 Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар