петък, 15 март 2013 г.

Ако аз бях кинорежисьор...

Вчера Radio Z-Rock организира игра, свързана с предстоящия концерт на Bon Jovi в България:

 Ако сте кинорежисьор, какви роли бихте поверили на Джон, Ричи, Дейвид и Тико?

Мислих, писах... и от толкова мислене пропуснах крайния срок за участие ;) 

Значи... моят филм би бил на музикална тематика, разбира се - нещо средно между комедия и драма, но с щастлив край. Заглавието би звучало като „Гласът на мечтите”. Ще става дума за четирима мъже, преминали вече към по-зрялата възраст в живота си - онзи живот, чието ежедневие са отдали на семейството (Джон), кариерата (Тико), непрестанно лудите купони с приятели (Дейвид) и борбата с някакъв порок (примерно алкохолизъм - Ричи). Дните преминават монотонно и познато и всеки е щастлив по своему. До момента, в който животът и на четиримата бива преобърнат и вече нищо не е същото... Съпругата на Джон го напуска и взема децата със себе си, кариеризмът на Тико е прекършен след финансов крах на фирмата, в която е прекарал младостта си. Купонджиите на Дейвид го зарязват заради засукани мацки, които срещат на последното от партита си. Ричи се събужда една сутрин, ограбен след бурната вечер, до препълнени контейнери за смет и разбира, че не може да продължава повече така... И в този момент, в който щастието от монотонността се оказва илюзия или си е отишло завинаги, четиримата се срещат случайно. Заговарят се. От дума на дума разговорът тръгва към проблемите, които имат в момента. Стават приятели. И разбират, че не са толкова различни. И всеки от тях на младини е имал мечта – да участва в рок банда. Но… никога не са се осмелявали. Било заради липса на подкрепа от най-близките, било заради присмеха от приятели към грандиозната им мечта, било заради слабо самочувствие… И днес, след като вече няма какво повече да изгубят, решават да рискуват… Тук следват перипетиите с търсенето на места за концерти, с намирането на продуцент, с упрека, че вече не са толкова млади, за да се занимават с тийнейджърските си мечти… Въпреки трудностите организират първия си концерт. Ами… не е толкова успешен колкото им се иска. Обезверени са. Тогава се появява една мадама, която казва, че ще им стане агент, защото вижда потенциал в тях. Следва нов концерт. С повече аплодисменти. Демо записи. Покани за концерти. Пръв албум. Турне. Фенки… Всичко изглежда повече от хубаво. Агентката и Тико се влюбват. Дейвид се чувства в свои води сред всички покани за партита, купони и клубове, които получава. Ричи започва да дава музикални уроци на деца и това изпълва дните му със смисъл. Но Джон… не е щастлив. След един от концертите екзалтирана фенка го причаква в хотела, почти го е прелъстила, когато той я отблъсква и я моли да си тръгне… Останал сам, набира телефонен номер… Мъчително изчаква няколко сигнала. И тогава чува гласа. Онзи познат и мил глас… Съпругата му му казва, че липса на децата… Той й казва, че и те му липсват… че и тя му липсва… Разбират се да си дадат втори шанс… Филмът върви към края си. Едни от последните кадри са от концерт – пълен стадион, пеещи фенове… и звучи, разбира се…It`s my life
Поуката – че никога не е късно една мечта да стане реалност ;)

Яница ХРИСТОВА  

П.С.: Снимката е от сайта на групата (изписан върху нея)

Няма коментари:

Публикуване на коментар