Най-човечното и най-човешкото изкуство, пропътувало пътя си от незапомнени времена, та чак до днес... при което реалният контакт с истински хора е все още жив: на фона на всички екрани и монитори с цифровизирани и дигитализирани образи и целия технологичен бум през последните години... Едно от малкото останали места, където поне за два часа можеш да се почувстваш Човек, заобграден от Хора... Всички, които са влюбени в театър, знаят за какво говоря. А на останалите - им пожелавам да научат... и да усетят магията, която настъпва, когато прожекторите изгаснат, секунди преди началото на постановка... когато целият свят притихва... и чуваш само как собственото ти сърце тупти...
Любовта е театър
(и
обратното :) )
Напушена.
Напушена с
трева…
Всъщност
никога не съм била. Но съм чувала доста определения и разкази за хора,
прекалили с въпросния вид нелегална растителност. Говори се, че изглеждат
щастливи, объркани, превъзбудени, че говорят много, че духът им витае в
неизследвани ширини, а въображението им щрака на пълни обороти. Смеят се. Или
плачат. Или и двете едновременно…
Хм…
чувството някак ми е много познато. Чудесно се вписвам в шаблона сред тези
думи, само че… след като съм била на театър, без да е необходимо да ползвам някакви
други психотропни вещества.
Защото
след постановка не зная къде се намирам. Завесата пада. Аплодисменти. А аз стоя,
гледам в една точка и не зная в кой свят съм в този момент – в моя, привидно
реалния, или в онзи, другия, пленително създадения?! От коя страна на завесата
съм останала?! Това наоколо декор ли е?!... Духът ми кръжи за известно време
около мен – щастлив, окрилен и свободен. Преосмисля случилото се, изживява го
отново и отново, избира си любими реплики и философски ги преповтаря в някой
сюблимен житейски момент. А аз стискам здраво билета в ръка (защото после ще го
прибера у дома в една стара кутия, пълна с изживени спомени)… Смея се. Или
плача. Или и двете едновременно…
Говори
се, знаете, че първият път не се
забравя. Странно е тогава защо, но много хора всъщност не помнят първото си
ходене на театър. Но аз… аз го помня. Беше есен. Хладна есенна вечер в края на
септември. Бях любопитна, нетърпелива и развълнувана. Тъкмо бях станала на петнадесет
години – здраво навлязла в пубертета. Пубертет… Трудно време. Светът сякаш
изведнъж се стоварва върху теб и ти казва, че трябва да оставиш детството зад
гърба си, да зарежеш приказките, да се подготвиш за реалния живот и да
пораснеш. Време, в което трябва да откриеш себе си. Да опознаеш интересите си.
Да избереш какъв искаш да бъде пътят ти…
Ето
в този важен момент в моя живот аз отидох за пръв път на театър, на първата ми
голяма и зряла пиеса, изиграна от професионалисти (след това щяха да последват
още много. Много!)… Но още тогава осъзнах, че той, театърът, носи късче от
магията, която витае в приказките, че идва от друг свят и те омагьосва, пленява
те и не те оставя безразличен…. и има силата да се превърне в любов. За цял
живот!
Да,
любов… И като споменах тази дума, някак естествено ми се вижда да кажа и още
няколко думи за любовта. И за театъра, разбира се.
Когато
се повдигне въпросът за любовта, понякога и ние се превръщаме в актьори. Играем
роли, пози, крием чувства, демонстрираме чувства, носим маски и сваляме маски.
Защото искаме да бъдем перфектни, идеалния избор, най-добрия екип, съвършената
двойка. Но в живота съвършенството някак винаги успява да се изплъзне, не
мислите ли? Но пък за сметка на това може да се открие в театъра. В театъра
може да има съвършена любов, съвършен миг. И когато завесата падне, ние да
бъдем с една степен по-обогатени и да отнесем частица от този миг със себе си.
Любовта
е театър. Може би. Понякога… Но театърът е любов. Винаги!
Напушена.
Пияна…
Никога
не съм била.
А
и за какво ми е?! Когато искам да се отърся от ежедневието, да видя нови
светове, да изживея нещо различно, просто си купувам билет. Правя го често… и
се чувствам завидно добре!
Яница ХРИСТОВА
П.С.: Текстът е писан преди доста време, за конкурс. Но днес, Празникът, ми се струва най-подходящото време да го споделя :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар