„Днес се говори за дами прекалено често, но
дамите стават все по-малко. Мислите си, че жените, които вечер се прибират след
работа към домовете си, а по път се
отбиват през пазара и си тръгват от там, натоварени с пълните тежки торби със
зарзават, са дами ли?Нима в тях е останала и частица от женствеността и
нежността, които преди са били характерни за всяка дама?... „
Не, не си мислете, че това мнение е мое
или че съм се заела със задачата да защитавам тезата му. Чух го преди време от
уважаван от мен господин и от тогава често се връщам към тези думи. И, въпреки
уважението си, няма как да се съглася.
Отдавна
сме оставили далеч в миналото сянката на ренесанса и на онова време, в което
жените са нямали право на глас в мъжкия свят, в който са били принудени да живеят.
Отдавна жените не ходят с пищни рокли, дантелени ръкавици и копринени кърпички
в кокетните си чантички – ако това изниква в съзнанието ви, когато чуете думата
„дама”. Но всъщност биха могли… стига само да го пожелаят. Днес женското
ежедневие често преминава, облечено в панталони. Жените са извоювали
равноправие, чрез което сами решават какъв да бъде и как да изглежда животът
им. Отдавна аристократичния модел на дамата
е останал в онази далечна и отминала, забравена епоха...
А
дамата днес… е забързана и динамична. В нея са приковани всички погледи – на
родителите й, на съпруга и децата й, на приятелите и преподавателите й, на
касиерката в магазина и на непознатия минувач, с когото току-що са се разминали
на улицата. Очакванията, които околните имат към жените днес, са много. Но
доста повече са очакванията, които всяка жена има сама към себе си. Дамата в
новото време и в бързопроменящия се свят, в който живеем, гради кариера, но
създава и дом. Тя е критична към себе си, но и вярва в собствените си способности.
Тя трябва да е красива, но и умна. Добра, но да не отстъпва от позициите си. Тя
често е всеотдайна и работлива, на моменти дори работохолизирана, но е и
домакиня, която се грижи за топлината в семейното огнище. Тя пресмята бюджети,
но и помага със задачите по математика на сина си, който е в трети клас.
Погледът й е устремен към бъдещето, неизбежно носи белезите от миналото в себе
си, но това не й пречи да притежава сегашния миг, в който има шанса да се
развихри и да покаже най-доброто, на което е способна…
Да,
често образът на съвременната дама е изтъкан от противоположности. Изглежда
дори невъзможен… Но такъв е светът, който ни заобикаля – изисква жената да бъде
гъвкава и практична, да притежава все повече и повече качества, за да отстои
правото си да бъде тази, която е… да има свобода…
И,
не на последно място, съвременната дама не ви гледа само от кориците на списанията
или от телевизионните екрани. Тя обитава реалния живот в ХХІ век – век, изпълнен с трудности и
предизвикателства. И понякога е преуморена и в очите й плуват сълзи. Понякога
страда, но… винаги продължава напред. Защото знае коя е, знае, че семейството и
децата й вярват, че тя е силна като скала. И върху твърдината на тази скала
стъпват световете и мечтите им… И тя, жената, знае, че има отговорности… И в
тези моменти, дори и да върви с преведени рамене от натежалите пазарски чанти
към дома, дори и да изглежда свита и преуморена… има нещо в нея... Нещо в походката
й, което показва, че дори и сега, въпреки всичко, тя може да сложи целия свят
на същите тези свои, крехки и уморени рамене,
за да го отведе на едно по-добро място… И точно това я прави дама. Но и
воин. Или просто… жена.
Яница ХРИСТОВА
П.С.: Текстът е писан преди доста месеци, но в момента го публикувам тематично. За днес. 8 март :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар