"Методът Грьонхолм" – от Жорди Галсеран

Драматичен театър – Ловеч

          

  О… Много любопитна пиеса, нестандартна, съвременна и провокативна. Игра се снощи. Отдавна не бях гледала нещо подобно и честно казано – много ми липсваше… заради неописуемото чувство, което те връхлита след като напуснеш залата след спектакъл, който те е разтърсил и те кара да мислиш, мислиш, мислиш… и да се чувстваш малко по-различен от този, който си бил преди началото на постановката…

            Рекламната брошура от театъра е доста подробна и обобщаваща. Не ми се иска да се преповтарям с нея, но някои моменти е трудно да се избегнат…

            Всичко започна с онзи познат, записан глас, който моли всички зрители да си изключат звука на телефоните… Прожекторите изгаснаха… и всеки миг действието трябваше да започне, актьорите да излязат на сцената… нетърпението взе да се разтяга като ластик…  когато на някой от задния ред му звънна телефона и той започна доста шумно да се обяснява, да се ядосва… И всички в публиката съвсем откровено да се възмущават и да цъкат недоволно с език… Докато се оказа, че това е единият герой, част от постановката – тук беше първият спонтанен и всеобщ изблик на смях из цялата зала – че са успели да ни преметнат…  

            После действието постепенно, но доста динамично започна да се заплита. Сюжетът – четирима кандидати се явяват на интервю за работа за висок пост, със солидна заплата. Но се оказва, че интервюто няма да е класическо – те ще бъдат провокирани и изправяни пред нестандартни проблеми, ще бъдат притиснати от обстоятелствата да покажат истинската си същност… или да я обвият в пълна мъгла. През цялото време пред зрителя изникват въпроси – кое е лъжа и кое е истината, аз как бих постъпил в тази ситуация, наистина ли по света вече се провеждат подобен тип интервюта за работа, ами ако и на мен ми се случи, аз кой герой бих бил…

            Четиримата герои са доста различни един от друг. Единият – може би най-централния образ (изигран от Иван Юруков) – е нервак и заядливец, безчувствен и хищнически настроен… Бога ми, през цялото време ми напомняше на един мой познат… от началото до самия край!

            А в края – всички маски бяха свалени… и се оказа, че нищо не е точно такова, каквото е изглеждало…

            Пиесата е напрегната, изискваща внимание (и в известна степен интелектуално усилие, за да проследиш всички задачи и да вникнеш в психологизма на случващото се). Но всичко е поднесено приятно и с неподправена (и обилна) доза хумор…

            Комедията е наистина повече от актуална. Засяга ред проблеми от ХХІ век – като се започне с идеята за това какви роли играем в обществото, какви маски носим и дали ги сваляме и кога, до каква степен сме искрени, какво бихме жертвали в името на кариеризма и високата заплата… и се стигне до откритието какво най-често се крие отвъд грубостта… и дали е рационален и подлежащ на обяснение човешкият фактор, воден и заплетен от куп противоречащи си емоции?...

Яница ХРИСТОВА