Невидимите нишки

В този пъстър, многолик и интересен свят, ти никога не можеш да бъдеш наистина сам. И както се казваше в едно мое любимо филмче – „Невидими нишки свързват всички ни”… Но като че ли отвъд тези невидими връзки прозират онези две чувства – основите, опорите, върху които се крепи всичко, познато ни до тук – любовта и самотата… Любовта, която разбира… И Самотата, която е нещо повече от това да бъдеш сам… да бъдеш неразбран…

И между тези две чувства стоят останалите. Неминуемо свързани с околните – с хора, които срещаме всеки ден. И които променят живота ни завинаги. Или преминават през него като сенки… Всъщност това няма значение. Защото едно е ясно – всички са (сме) различни…

И понякога ще срещаш хора, които все едно ти дават крила… Или други – които ще превръщат крилата ти в пух и прах…

Понякога ще се сблъскваш с такива, които от първия миг ще ти стават приятели за цял живот… Или други – с които никога няма да бъдете приятели, колкото и да се опитваш…

Понякога ще срещаш хора, които те правят толкова щастлив, че все едно стъпваш три сантиметра над земята… Или други – които ще изсмукват всяка приятна емоция от теб, заменяйки я с глухо и празно усещане за безсмисленост…

Понякога ще се запознаваш с такива, които те мотивират да покажеш най-доброто от себе си... Или други – които ще те натикват в черупката ти, ще зазиждат пътя към себе си и ще те оставят в свят от тишина…

Понякога ще се сблъскваш с хора, които няма как да не обикнеш – те създават любов около себе си. Връщат любов и към теб… Или други – които ще носят това, което е отвъд любовта: безразличието. И усещането за хлад и студенина.

Понякога ще срещаш такива, които ще ти помогнат да достигнеш мира и хармонията в себе си... Или другите – които предизвикват гняв…

Понякога ще се сблъскваш с личности, на които би могъл да разчиташ винаги и за всичко… Но не забравяй: има и други – които ще се надяват тайничко да се провалиш с това, с което си се захванал, за да се почувстват самите по-добре и да излъскат собственото си усещане за величие…

Някога ще срещнеш и хора, които ще ти покажат колко красив и голям е светът, пълен с доброта и с мечти… Но може и да са от другите – които ще задушат мечтите ти, ще ги заменят със страх и съмнения…

Понякога… ще се питаш кое е правилно и кое не? Ще се чудиш ти от коя страна си застанал за човека срещу теб и какви чувства му носиш след себе си? Понякога ще ти е тъжно. Друг път… ще осъзнаваш колко щастлив и благодарен си за живота, който имаш, и за хората, които са част от него… И никога, наистина никога, няма да разбереш защо се случва това, което ти се случило? Защо си този, който си? Защо човекът до теб е такъв, какъвто е?... И когато си ядосан може и да изговориш един куп тежки приказки, в които се таи не само гняв, а и разочарование, безсилие и обида… и ще повтаряш, че няма смисъл, че е нямало смисъл… И вероятно ще се питаш – ами сега къде е Смисълът? Но го има. Винаги. Заради невидимите нишки… които свързват всички ни…

Яница ХРИСТОВА