четвъртък, 21 март 2013 г.

"С любовта шега не бива" от Алфред дьо Мюсе



ДТ "Стефан Киров" Сливен, сезон 2007 / 2008 


            Една от любимите ми пиеси! Въпреки че бях на 16 години, когато я гледах, и въпреки че от тогава мина доста време и не помня подробности от сюжета, е останало в мен още чувството и споменът от целия прекрасен спектакъл! Действие, наситено с много хумор, но и много смисъл. И въпреки че се смях почти през цялото време, това беше първата пиеса, която успя да ме разплаче – с един от монолозите на Пердикан (изигран от неотразимия Димитър Живков), в който ставаше дума за Мъжа и за Жената и за това, че колкото и различни да са, колкото и неприятни същества да са на моменти, природата е създала между тях нещо прекрасно и красиво – Любовта…
            Сюжетът… няма да изпадам в подробности, защото в момента спомените ми са посипани с леката мъгла, която идва с отминалото време от тогава. Накратко – сблъсъкът на младостта и твърдоглавието, бягането от и търсенето на любовта, идеята, че в живота и чувствата ти понякога присъстват и други хора, които се превръщат в кукловоди и те тласкат в неподозирана за теб посока… (Един от моментите, които най-ярко помня, е свързан с репликата на Барона „Хайде, няма да ви чакам цял ден!”, отправен към една целувка, но за жалост трябва да се види с очи, защото не подлежи на описание…) Спектакълът завърши така, както бе започнал – все едно целият цикъл на действието се затвори в собствения си пашкул, оставяйки усещането, че всичко видяно е било само сън, само мисъл…
            Едно от имената, които привличат вниманието в афиша, е това на Асен Блатечки, превъплътил се в ролята на Барона. Интересен образ, добро изпълнение, много енергично представяне… Първата постановка, която гледах с негово участие. Но и първата, в която срещнах името на Димитър Живков – много млад (може би тогава е бил на годините, на които съм аз сега), но осезателно много, много талантлив! Още тогава бях сигурна, че му предстоят още много роли, че има специално място в българския театрален живот, което чака той да се появи и да го заеме, а на мен ми  предстои да слушам още и тепърва новини за него. И… браво на моята тийнейджърска проницателност!
            Не случайно пиша този текст днес. Тази вечер е премиерата на сериала „Недадените” по БНТ (вдъхновен от историята за спасените български евреи), в който Живков също има роля. До сега е изиграл още доста театрални, телевизионни, рекламни персонажи… но за жалост не съм имала шанса да се запозная с всички тях. Особено нетърпелива и любопитна съм към първия му авторски моноспектакъл „Живак”, чиято премиера беше миналата година и предизвика заслужени (със сигурност!) овации… Надявам се не след дълго да успея да запълня всички празнини от театралния афиш, които съм си набелязала, но в момента разстоянието се явява сериозна пречка. Най-вероятно когато дойде това време ще започна с „Живак”… и съдейки по спомените ми от „С любовта шега не бива”, мога само да гадая размера на това колосално събитие…

Яница ХРИСТОВА 

П.С.: Снимките, които не съм правила аз, са от посочените на тях сайтове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар