петък, 22 март 2013 г.

"Недадените" – първи впечатления след премиерата



Тъй като вчера го споменах, днес вече е време да споделя впечатления след отминалата първа серия на сериала „Недадените” по БНТ. Истината е, че не мислех да го правя, защото бях решила да запазя откриването на секция Кино/телевизия в блога за нещо съвсем различно… Но съм толкова впечатлена, че не мога да си замълча!
Първо ще започна с вълнението. Вълнението, което дойде заедно с очакването… Очакване на премиера, на българска продукция, на наш сериал!!! Очакване, което този път не бе последвано от разочарование, дори напротив – напълно оправдано и заслужено бе! И не, че искам да бъда скептик – знам, че имаме много талантливи актьори, режисьори и сценаристи, знам, че в последно време телевизионната и кино индустрия у нас са в период на подем… но и знам, че за някои продукции рекламата е просто прекалено голяма и реалното съдържание е трудно да я оправдае. Надявах се и имах усещането, че този път няма да е така (още повече предвид целия екип, който работи по проекта – изпълнен с популярни и доказали се имена). И това ме накара още в 20:30 часа да си пуснала канала и нетърпеливо да отброявам минутите до началото…
И то дойде…  
"Недадените"..."Недадените"! Много силен старт (още с началните надписи дори – със снимковия фон и емоционалната музика). Атмосфера, белязана с много детайли, наситени с много автентичност, та дори и светлината е пречупена по специфичен начин... (който ме препращаше към старите снимки, които родителите ми имат в албумите си – спомени от младините им…) Отдавна тук, у нас, не е снимано нещо, в което да е вложено толкова време и внимание - и към най-малките акценти! Отдавна родният ни телевизионен ефир се нуждаеше от нещо подобно – качествено и стойностно!
            …Толкова отдавна, че единственият паралел, който мога да направя с „Недадените”… е с филми, които са снимани, когато (странно, за втори път го казвам!) моите родители са били на моите години! С любимите и обичани от всички наши филми, които са се превърнали в класика. Което не означава, че „Недадените” се конкурират с миналото… а че се превръща в класика още от сега, още с първата си серия дава заявявка, че ще остави следа във времето…
Цар Борис и Елин Пелин
            Сюжетът… ни пренася в далечната 1940 година (буквално ни пренася там – с облеклото, автомобилите… и всички онези прекрасни малки детайли – като се започне от грамофона, мине се през нашивките на дрехите и се стигне до опаковките на дамските чорапи… Брилянтно и фино подбрани детайли, от които съм искрено възхитена и не мога да спра да се възхищавам!) Година, която е свързана с тежки военни и политически взаимоотношения в света, в Европа… което неминуемо рефлектира и върху България. Време, в което се повдига въпросът за чистотата на нацията и въпросът за евреите, които се решават по различни начини из съседните ни държави… и това означава, че България също трябва да реши как да постъпи, каква позиция да заеме. Това време, в което големите политически решения променят съдби… Но и в което всеки, независимо от националността си, има своите чисто човешки радости, проблеми, надежди, ежедневие – свързани с брак, с пътувания, с приятели, с кино, с деца, с… чисто човешки неща… В първи епизод се появиха и образите на Елин Пелин, цар Борис..., Петър Дънов… Основните проблеми бяха поставени, пътищата на героите се пресякоха, съдбите им се преплетоха и… оставиха след себе си нова доза очакване и нетърпение – до 28 март, когато ще бъде излъчен вторият епизод на многообещаващата сага „Недадените”…

Яница ХРИСТОВА 

П.С.: Снимките са от посочените на тях сайтове. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар