вторник, 12 март 2013 г.

В този пъстър мартенски ден...

       В края на този особен ден си мисля за много неща накуп. Основно прозаични…
Защото денят започна с пътуването ми в автобуса рано (болезнено рано!) сутринта, където някакви ученици – не повече от 5 – 6 клас – си говореха за баровци, за бизнесмени и за мацки, които били „влюбени” в парите им… Ужас! До тук ли стигнахме! Тепърва растящите хлапета да си говорят точно за това на път за  училище?! На тези години?! С този тон – не примирен, не възмутен… все едно, че става дума за най-нормалното нещо на света… в този свят, толкова рано лишен и ограбен от смисъла на (или дори идеята за) истинската любов…
         Следобед пък в супермаркета дядовци, двама, разкриха какво означава промоция –  „ако си го пъхнеш в джоба, без някой да те види, може и да мине за промоция…”, „Е, ти пък?!”, „Ами какво?! То в това време…” И, не, не звучеше нагло, ако това си мислите. Не бяха нахални или груби, не бяха невъзпитани. И не, не го направиха. Мисля, че това бяха просто думи от безсилие. Думи, които противоречат и на разбиранията, и на морала им… Протест. Казан на глас. Но толкова тих… че отеква само в душите им… и празните им джобове…
         Но за финал – малко по-късно дъгата, извила се над Търново, прогони всички мрачни, тежки и сиви мисли. И улиците се изпълниха за половин час с вдетинени, усмихнати и непрестанно щракащи с апаратите си хора (от всякакви възрасти)… като че ли заети да докажат, че много малко ни е нужно, за да си позволим да бъдем щастливи… 

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар