Каква вечер само! Каква
невероятна вечер!
Всичко
започна след края на работното време. Навън вече е тъмно, аз заключвам книжарницата
и тръгвам – сред лабиринт от затворени магазини и празни сергии. Уличното
осветление хвърля отблясъци по пустия площад, колите прелитат по булеварда,
всеки бърза на някъде... Всичко си е както всяка нощ. До момента, в който не я
чувам...
Тя пее. С глас с такава
неописуема плътност, звучност и емоция, с толкова вълшебен тембър, че свят да
ти се завие. Красиво е. Хваща ти душата и я праща на някъде – далеч от тук,
далеч от шума, далеч от града, далеч от ежедневието. Обръщам се. Една от
жените, които продават на пазара – пищна леля, с няколко ката дрехи (да я пазят
от студа), с прошарена коса и видимо доста понатрупани години. И живот –
преминал... някъде наоколо. Тя трепва, щом ме вижда. Явно не е очаквала, че има
още някого в района. Само за миг гласът й е неуверен. После пак подхваща
мелодията, решена да завърши песента...
Аз си
тръгвам, но нещо в мен се е пропукало... Защото повече трябва да са тези, които
да имат правото да чуят как пее тази обикновена-необикновена жена! Но всички
сцени са далеч от тъмния пазар нощем в крайния квартал... Остава ми само
надеждата, че някак ще си я представите и че чрез думите ми историята й ще
продължи някъде – натам, напред... Пък аз поне знам, че никога няма да я
забравя!
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар