Докато
пътувах вчера към София, преметнала сакото си
на седалката до мен и стоейки
само по къс ръкав, наблюдавах как върховете на планините в далечината са
покрити със сняг... И над тях – се подават облаците, големи и пухкави, все едно
планината току-що ги е родила (с тежи снежни върхове)...
А при мен
беше топло, слънцето се пречупваше през прозореца на автобуса, карайки кожата
ми да придобива нежелан априлски тен...
После...
акостирайки в Борисовата градина, под заснежените поли на Витоша... отново без
ръкави...
Нямаше как
да не мисля (за пореден път) и за промените в климата, и за щурите ежедневно
различни амплитуди на температурата, които карат всичко наоколо, да дори и
камъните, да не знаят как да реагират... За огромната промяна в света, онзи
свят, който помня от своето детство... и който днес е безумно различен –
започвайки с техниката, премивайки през взаимоотношенията между хората... и
стигайки до чувството за хумор и намека за катаклизъм на природата...
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар