неделя, 14 април 2013 г.

"Службогонци"




МТД „Константин Кисимов” - Велико Търново



           Създадена по едноименния текст на Иван Вазов, комедията, която на тази сцена дава поле за изява на гласовитите изпълнители на великотърновския театър и талантливия оркестър (който не веднъж ме е карал да се чувствам като в Париж), днес като че ли е по-актуална от всякога.
            Сюжетът се завърта около поста на Министъра – пост, който носи след себе си цял куп главоболия, свързани с постоянните искания на познати, непознати и роднини за назначаване на служба, на работа... за предпочитане такава, която не изисква много труд, но носи със себе си солидни облаги. Набезите на службогонците са непрестанни, често граничещи с наглост и цинизъм. Никой не е такъв, за какъвто се представя, действията са прикрити под булото на емоциите, но целта им се спотайва далеч отвъд обичта и добрите обноски...
  
          Дори любовта, която се появява между различните персонажи, се изправя пред изпитания. И важен е отговорът на въпроса, който се движи заедно с нея по време на цялото действие – тази любов истинска ли е или само прикрит интерес, маскирано службогонство?... Отговорът идва с падането на правителството, с лишаването от поста на Министъра, което накланя везните в неочаквана посока... и кара службогонците да покажат истинските си лица... и да си отидат, оставяйки след себе си хаос и разбити сърца... За да се окаже, че понякога щастието е много тихо. То не иска нищо, не ламти нито за постове, нито за много пари. То е скромно. Но взаимно... дори когато избира да не е в големия град, а на село... В провинцията, където трудът е полски и е тежък, но и където истински важните неща остават непреходни... защото се отразяват в очите на любим човек...

Яница ХРИСТОВА

П.С.: Изображенията са от посочените върху тях сайтове.


Няма коментари:

Публикуване на коментар