МТД „Константин Кисимов” - Велико
Търново
Създадена
по едноименния текст на Иван Вазов, комедията, която на тази сцена дава поле за
изява на гласовитите изпълнители на великотърновския театър и талантливия оркестър
(който не веднъж ме е карал да се чувствам като в Париж), днес като че ли е
по-актуална от всякога.
Сюжетът
се завърта около поста на Министъра – пост, който носи след себе си цял куп
главоболия, свързани с постоянните искания на познати, непознати и роднини за
назначаване на служба, на работа... за предпочитане такава, която не изисква
много труд, но носи със себе си солидни облаги. Набезите на службогонците са
непрестанни, често граничещи с наглост и цинизъм. Никой не е такъв, за какъвто
се представя, действията са прикрити под булото на емоциите, но целта им се
спотайва далеч отвъд обичта и добрите обноски...
Дори
любовта, която се появява между различните персонажи, се изправя пред
изпитания. И важен е отговорът на въпроса, който се движи заедно с нея по време
на цялото действие – тази любов истинска ли е или само прикрит интерес,
маскирано службогонство?... Отговорът идва с падането на правителството, с
лишаването от поста на Министъра, което накланя везните в неочаквана посока...
и кара службогонците да покажат истинските си лица... и да си отидат, оставяйки
след себе си хаос и разбити сърца... За да се окаже, че понякога щастието е
много тихо. То не иска нищо, не ламти нито за постове, нито за много пари. То е
скромно. Но взаимно... дори когато избира да не е в големия град, а на село... В
провинцията, където трудът е полски и е тежък, но и където истински важните
неща остават непреходни... защото се отразяват в очите на любим човек...
Яница ХРИСТОВА
П.С.: Изображенията са от
посочените върху тях сайтове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар