Детски спомен

             Всеки си има своите детски спомени, които свързва с началото на съзнателния си живот и с първите мигове, които като цяло помни от света. Връщайки се назад, много назад във времето, пред мен  изплува едно гумено жълто пиле с червен гребен (доста грозновато от сегашна гледна точка), едни големи розови пандели и една почти квадратна книжка с всякакви картинки и истории в себе си. Сигурно съм била на около 4 години в този период. Та от тази почти квадратна книжка е и едно от първите стихчета, които знам... и може би едно от малкото, които помня през всичките тези години до сега. Казва се „Спи”( от Друмников) ... И до днес винаги го свързвам с нещо вълнуващо, което предстои на следващия ден и което сигурно ще ме лиши от сън, но пък... вероятно – ще си струва нетърпението :)   

Спи

Мама казва: „Спи!”

Татко казва: „Спи!”

Батко казва: „Спи!”

Но как очички да затворя

 в тази нощ дълбока,

когато утре ще ми купят

кукла синеока? ...