Антоан дьо Сент-Екзюпери - "Малкият принц"
"...Ах, мъничък принце, аз постепенно разбрах също тъй твоето мъничко тъжно
съществувание. Дълго време ти си имал за развлечение само сладостта на
слънчевите залези. Узнах тая нова подробност на четвъртия ден заранта,
когато ти ми каза:
— Много обичам слънчевите залези. Ела да видим един залез…
— Но трябва да почакаме…
— Да почакаме ли — какво?
— Да почакаме, когато слънцето ще залезе. Отначало ти имаше много изненадан вид, а след това се разсмя на себе си. И ми каза:
— Аз все си мисля, че съм у дома!
Наистина. Когато в Съединените щати е обяд, във Франция — това се знае
от всички — слънцето залязва. Ако човек би могъл за една минута да отиде
във Франция, би присъствувал на залеза. За нещастие Франция е много
далеч. Но на твоята толкова малка планета стигало ти е само да дръпнеш
стола си на няколко крачки. И всеки път, когато ти се е поисквало, ти си
гледал вечерната дрезгавина…
— Един ден видях слънцето да залязва четиридесет и четири пъти!
И малко след това ти добави:
— Знаеш ли… когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…
— През оня ден с четиридесет и четирите пъти — ти си бил значи много тъжен?
Но малкият принц не ми отговори..."
(любим цитат, от любима книга :) :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар