събота, 20 април 2013 г.

На пейка






            Обичам природата – сред нея съм израснала. Обичам късчетата от нея, макар и някак култивирани, в градовете – събрани в  малки и големи паркове. Фен съм на дългите планински преходи и разговори сред чист въздух и под синьото небе... А това някак по подразбиране ме прави и любител на всички видове пейки, нали, където духът и тялото ти могат да си починат, където понякога можеш да почувстваш, че светът се върти или спира... а времето забавя или забързва ход покрай теб... Има дори една мисъл, като че ли беше на Васил Гюров – че хората, които променят света, винаги са стояли по пейките...  
            А преди не много време попаднах на цял един сайт, който искрено ме впечатли – посветен на пейките, на пътешествията, на приключенския дух и на красотата в света. Първата статия, която прочетох, беше за един италиански журналист, който тръгнал на околосветско пътешествие, снимайки какво готвят бабите на внуците из различните краища на нашата шарена планета... Изумително красива, проста и брилянта идея!
            Сайтът е – Пейка.бг .
            И онзи ден специално снимах цветната пейка в парка, сещайки се за него... и пратих една от снимките за секцията „Пейки от читатели”... сега се усещам, че вече с копнеж се оглеждам за още – нестандартни и подходящи за снимки...  :) 

Яница ХРИСТОВА

четвъртък, 18 април 2013 г.

+20 градуса... и сняг

            Докато пътувах вчера към София, преметнала сакото си
на седалката до мен и стоейки само по къс ръкав, наблюдавах как върховете на планините в далечината са покрити със сняг... И над тях – се подават облаците, големи и пухкави, все едно планината току-що ги е родила (с тежи снежни върхове)...
            А при мен беше топло, слънцето се пречупваше през прозореца на автобуса, карайки кожата ми да придобива нежелан априлски тен...
            После... акостирайки в Борисовата градина, под заснежените поли на Витоша... отново без ръкави...
            Нямаше как да не мисля (за пореден път) и за промените в климата, и за щурите ежедневно различни амплитуди на температурата, които карат всичко наоколо, да дори и камъните, да не знаят как да реагират... За огромната промяна в света, онзи свят, който помня от своето детство... и който днес е безумно различен – започвайки с техниката, премивайки през взаимоотношенията между хората... и стигайки до чувството за хумор и намека за катаклизъм на природата...

Яница ХРИСТОВА

Бурята идваше...



...Когато в началото на седмицата се надбягвахме с бурята в Търново...
Аз победих! ;)

Яница ХРИСТОВА

вторник, 16 април 2013 г.

Детски спомен



             Всеки си има своите детски спомени, които свързва с началото на съзнателния си живот и с първите мигове, които като цяло помни от света. Връщайки се назад, много назад във времето, пред мен  изплува едно гумено жълто пиле с червен гребен (доста грозновато от сегашна гледна точка), едни големи розови пандели и една почти квадратна книжка с всякакви картинки и истории в себе си. Сигурно съм била на около 4 години в този период. Та от тази почти квадратна книжка е и едно от първите стихчета, които знам... и може би едно от малкото, които помня през всичките тези години до сега. Казва се „Спи”( от Друмников) ... И до днес винаги го свързвам с нещо вълнуващо, което предстои на следващия ден и което сигурно ще ме лиши от сън, но пък... вероятно – ще си струва нетърпението :)   

Спи

Мама казва: „Спи!”
Татко казва: „Спи!”
Батко казва: „Спи!”
Но как очички да затворя
 в тази нощ дълбока,
когато утре ще ми купят
кукла синеока? ...

понеделник, 15 април 2013 г.

Изумителните ATTRACTION (shadow theatre group) от Унгария!

Както вече споменах – понякога Интернет може да ти подари и прекрасни неща, които да те обогатят духовно, вместо само да ти изядат от ценното житейско време...
            Това, което споделям е... изумително! Прекрасно! Човешко! Разтърсващо... и раз...плакващо!
            Напомня ми на нещо, което гледах, когато бях във втори курс. Играеше се от едно момиче от студентския театър. Продължаваше само няколко минути. Само тя, на приятен музикален фон, за няколко минути изигра пътя от раждането, през порастването, съзряването, първата любов, появата на детето, порастването му, поемането му по собствен път, първите старчески болежки... и идването на смъртта, която затваря целия житейски цикъл. По-късно разбрахме, че етюдът се казва „Животът на една жена”. И беше много красиво и много истински... Три пъти ходих да гледам спектакъла на студентския експериментален театър,  и трите пъти плаках на този етюд, въпреки че знаех какво следва...
            А това, за което става дума сега... е един откъс от британския формат за търсене на таланти, в който група млади танцьори - ATTRACTION (shadow theatre group) от Унгария правят нещо страхотно, емоционално и... внушително!

Приятно гледане! 


неделя, 14 април 2013 г.

"Службогонци"




МТД „Константин Кисимов” - Велико Търново



           Създадена по едноименния текст на Иван Вазов, комедията, която на тази сцена дава поле за изява на гласовитите изпълнители на великотърновския театър и талантливия оркестър (който не веднъж ме е карал да се чувствам като в Париж), днес като че ли е по-актуална от всякога.
            Сюжетът се завърта около поста на Министъра – пост, който носи след себе си цял куп главоболия, свързани с постоянните искания на познати, непознати и роднини за назначаване на служба, на работа... за предпочитане такава, която не изисква много труд, но носи със себе си солидни облаги. Набезите на службогонците са непрестанни, често граничещи с наглост и цинизъм. Никой не е такъв, за какъвто се представя, действията са прикрити под булото на емоциите, но целта им се спотайва далеч отвъд обичта и добрите обноски...
  
          Дори любовта, която се появява между различните персонажи, се изправя пред изпитания. И важен е отговорът на въпроса, който се движи заедно с нея по време на цялото действие – тази любов истинска ли е или само прикрит интерес, маскирано службогонство?... Отговорът идва с падането на правителството, с лишаването от поста на Министъра, което накланя везните в неочаквана посока... и кара службогонците да покажат истинските си лица... и да си отидат, оставяйки след себе си хаос и разбити сърца... За да се окаже, че понякога щастието е много тихо. То не иска нищо, не ламти нито за постове, нито за много пари. То е скромно. Но взаимно... дори когато избира да не е в големия град, а на село... В провинцията, където трудът е полски и е тежък, но и където истински важните неща остават непреходни... защото се отразяват в очите на любим човек...

Яница ХРИСТОВА

П.С.: Изображенията са от посочените върху тях сайтове.


събота, 13 април 2013 г.

"Цветът на хамелеона" – седмица след премиерата

            Още миналия петък, докато пътувах към киното и към
дългоочакваната премиера на филма „Цветът на хамелеона” с участието на Руши Видинлиев, чиито песни са огласяли почти цялото ми тийнейджърство... си представях как като се прибера, ще напиша едно прекрасно ревю за блога. Но ето, че мина цяла седмица от тогава, а аз още не съм го направила. Защото не мога да открия точните думи, с които да опиша емоцията след него и да опаковам мнението си в подходяща за тук форма.

            Филмът наистина е много... особен. Прочетох доста материали за него преди да го изгледам  – за дебюта на Емил Христов като режисьор, за наградите на „Хамелеона” от различни международни фестивали, за суперлативите на чуждестранни и български критици. Определят го като мрачна комедия, трилър и... като цяло – една любопитна комбинация. И наистина е. Въпреки че не е точно от типа филми, които гледам по принцип. На моменти се улавя наистина тънкото чувство за хумор в цялата ситуация, на моменти филмът поднася някои откровено брутални и кървави сцени... А краят е мотивиран, но лично за мен – неочакван... Атмосферата е автентична – с дребни детайли, които я пресъздават доста добре – автомобили, техника, облекло от преди повече от 20 години... Но епохата е далечна от действителността сега... Толкова далечна, че не се заемам да говоря за нея, защото тогава дори не съм била родена... и каквото и да кажа – ще е само моята лична хипотеза за миналото. Догадка. Идея. Нищо повече... Предполагам, че за съвременниците на онази епоха, в която ДС е била част от ежедневието в обществото, филмът ще бъде доста по-близък, по-познат, може би по-забавен и тъжен едновременно...

            Но това, което мога да кажа от своята все още 22-годишна позиция е,  че „Цветът на хамелеона” е различен филм – български, наш, но отличаващ се от филмите, които в последните години се създават тук. Не е блудкав в никакъв случай, не е тривиален... Нещо необичайно в киноафиша е.

Любимата ми реплика от филма е: „Защото чета списание „Космос”!” ... Когато я казаха за пръв път, се усмихнах от изненада... После я повториха още няколко пъти и вече се чувствах някак много... мило. Защото и аз съм израснала с това списание – така де, не съм негов съвременник. Броевете, които съм чела, бяха по-големи на възраст от мен (останали вкъщи от младините на родителите ми),  със загрубели и изтънели от времето страници, променили цвета си с годините, но пък запазили най-важното – информацията. Науката и историите. Днес, с цялата неограничена възможност за информация, като че ли няма такива списания. Има издания за наука, за изкуство... за какво ли не, но никое от тях все още няма силата да се превърне в емблема на цяла една епоха. Като „Космос”. Защото и аз съм чела списание „Космос” ;)


           И, за финал, това, което мога със сигурност да потвърдя, е, че Руши е просто прекрасен! Както винаги... Не, че съм очаквала нещо различно от него... :)




Яница ХРИСТОВА 

П.С.: Изображенията са от посочените върху тях сайтове.