Глава 4: По манталитета
Една автентична Баба е костелив орех
и това се вижда от пръв поглед. Тя няма да те подведе с милото си отношение, с
подкупваща доброта или ведра усмивка. Напротив. Една истинска Баба има голям
шанс да ти сервира най-неприятните новини ребром, да те сръчка с лакът в
автобуса и така да ти се извини, сякаш ти се кара, че си влязъл в траекторията
на собствената й аура. А ти – объркан и смутен – да мигаш ужасено и да не знаеш
как да реагираш… Такива ги върши Баба. Някой злонамерен език може и да каже, че
така се забавлява – като тероризира околните. Но това твърдение надали е много
близо до истината. Баба просто си е такава. Тя огъва света около себе си, не се
нагажда спрямо него, кара го той да заеме правилната форма около нея. И ако
светът (и хората в него) не са гъвкави достатъчно, Баба не се свени да
редактира недостатъците им. За да се чувства комфортно.
Баба е праволинейна. Издигнала е
принципите си на пиедестал и не е склонна да отстъпи и на милиметър от тях. Щом
Баба заклейми съвременната мода, младото поколение и неприятния шум, наречен
модерна музика, значи Баба ще отстоява тази си позиция до самия си край. Тя не
приема аргументи, които противоречат на нейното. Не го прави, защото е
ограничена, а защото не вярва, че някой, който се е развивал правилно
интелектуално, няма да бъде съгласен със собственото й мнение. (Сами разбирате
какво означава това.)
Баба е бунтар. Тя води ежедневни
битки. Бойното поле се простира от входа на блока й, през опашката за хляб в
магазина, до края на най-често ползваната линия от градския транспорт. Тя
винаги се бори за справедлива кауза и влага толкова ентусиазъм, колкото мнозина
млади хора не могат да генерират с десетилетия. Да наблюдаваш спор между две
старици, между две автентични Баби, това е като да си свидетел на сблъсък на
титани. Можеш само да склониш хрисимо глава и да се преклониш пред енергията
им, богатия речник и попържни, древни и стари, които никога до сега не си
чувал.
Но под булото от всичко това, Баба
крие нещо. Нещо лично и нейно, съкровено и деликатно. Колкото и да се опитва да
прилича на Луната – да показва само едната си страна, онази, костеливата,
твърдата, Баба има и друга. Тя е мека. Тя е като облак, пълен с пара, страхове
и хербаризирани мечти.
Наскоро наблюдавах Баба – автентична
до мозъка на костите си. Видях очите й – как блестят като на малко момиче. Как
се радва. И радостта й не е пълна с еуфория, с думи, които чакат да бъдат
изречени, с екстровертност, която кипи като вулкан. Тази радост беше тиха.
Смирена. Тя се отразяваше само в очите й и в стойката й – по-изправена,
по-горда. Това беше щастие, отлагано с годините, подплатено с мъдрост и тишина.
Лично. Нейно. Щастие на човек, лишен от много неща през годините…
Баба е такава. Мистерия. Мислиш, че
я познаваш, но всъщност не знаеш историята й… Ако реши, тя ще ти позволи да
прочетеш няколко страници. Но да научиш всичко, което я е направило така
истинска и изпълваща света около себе си присъствието си, няма да успееш… Тя
няма да те допусне толкова близо. Само ако си наблюдателен, ще видиш къде се
размиват очертанията на Желязната лейди, къде се пропуква контура… и как от
пукнатините те гледа едно малко дете, с блеснали и любопитни очи, жадно към
приключенията на този живот…
Няма как да не се запитам каква ли
Баба ще бъда и аз?... Шеметна. Луда. Щура? Дали ще успея да съм една автентична
старица - отвоювала правото си да не спазвам каноните, наложени от обществото,
освободена от хилядите очаквания на околните, от хилядите очаквания, които имам
сама, от гласовете на другите, които заживяват в съзнанието ти и се опитват да
ти казват как да живееш правилно (според тях)? Дали разочарованията ще имат
шанса да се превърнат в гориво, което захранва желанието ти да вървиш напред и
да намериш онова, което ги оборва? Дали няма да си боядисам косата лилава, да
яхна един скейтборд, да скачам с парашут, с удоволствие да ръчкам младоците с
лъкът в ребрата в 204-ката? Дали… всичко това не си струва да се превърне в
нетърпение и ентусиазъм, с които приемаш живота си всеки изминал ден след всеки
изминал рожден ден?
Навярно – да…
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар