вторник, 24 януари 2017 г.

Измислен бар някъде в Исландия…


Януари е. Отварям прозореца и студът нахлува в стаята ми като приливна вълна. Вятърът навън шумоли – заиграва се с пухкавите снежинки от навалелия сняг, които звънтят някак деликатно в мрака. Оранжевите отблясъци на уличните лампи рисуват сенки и потъват в оставените следи по отъпканите пътеки между блокове…
А старата ми душа на северняк-пътешественик ме връща там – при древния студ, в мразовитата вечер, в старата исланска кръчма, забутана в някой незнаен пущинак. Тясно е, пълно е, шумно е. От колоните кънти стар рок. Мътната светлина на бара е приютила всякакви северни типове – приличат на древни викинги всичките до един. Палтата и шубите им висят по старите закачалки до стените, пият си питиетата по изтъркани тениски върху масивните дървени маси, запечатали белези от безброй вечери, прекарани тук – олющени, надрани, издраскани с йероглифи от джобни ножчета и инициали на влюбени романтици. Вън вали. Дъждът е леден, скоро ще премине в сняг и вечерта ще стане наистина ледовита. Ние – чужденците – сме седнали на една маса в дъното. Пием нещо, което прилича на вино и бира едновременно – с преливащ се вкус между грозде, хмел и боровинки (като в един стар сън…) Отличаваме се – по пуловерите и по любопитните погледи, с които оглеждаме всичко наоколо – от потъмнялата дървена ламперия, през натрапчиво зелената боя, която плъзва пръсти от стените към тавана, до бара, над който жълтите крушки пръскат светлина по окачените измити чаши, които я улавят и я пречупват през стъклените си призми. До нас има телевизор – звукът му е спрян, но на терена тичат два отбора по тревист терен. Някои от старите викинги до нас издават радостни викове, когато техният отбор отбележи точка. Притварям очи, отпивам си от халбата… Толкова далече е от вкъщи, но все пак е уютно – като дом, скрит сред преспите в снега…

П.С.: Наистина много ми се ходи там (в Исландия). Колекционирам отговори от приятели, на които вече съм го съобщила лично. Досега всички са изключително колоритни :D 

Яница ХРИСТОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар